Няколко обществени форуми и дискусии през последните седмици сондират общественото мнение, нагласите и възможностите за създаване на нов специален закон за публично-частното партньорство (ПЧП). Обсъждане в началото на месеца, организирано от парламентарната група на НДСВ с участието на представители на правителството, на работодателските организации и Камарата на строителите в България, разгледа основите на тази практика и възможностите й за прилагане у нас. Миналата седмица в парламента се състоя представяне на законодателно проучване на нормативната уредба на ПЧП в европейските държави. Отделно бяха организирани и няколко по-големи и по-малки дискусии, като в същото време на различни други публични изяви членове на правителството говореха за предстоящото приемане на този закон, който обаче още няма изработен текст, приет от Министерския съвет или внесен от някоя от парламентарните групи. Факт е неговата подготовка от експертна група шест месеца преди парламентарните избори. Целта е създаване на единна нормативна уредба вместо сега регулиращите публично-частното партньорство Закон за концесиите, Закон за обществените поръчки и др.
Според Пламен Моллов, председател на парламентарната група на НДСВ, законът за ПЧП ще осигури механизъм за насърчаване на частни инвестиции в ефективното управление на общинската и държавната собственост, ще гарантира повишаване на заетостта и икономически растеж.
Особено важно е дали политиците и обществото са готови за публично-частно партньорство, смята председателят на Камарата на строителите в България (КСБ) Симеон Пешов. На база опита на камарата до момента са регистрирани над 15 форми на публично-частно партньорство и посъветва първо да се започне с по-малките проекти. Според Симеон Пешов публично-частното партньорство дава голям ефекткакто в проекта, така и в себестойността на дейността, когато се запазва конкуренцията. В свои изказвания по различни поводи подкрепа изказват и представители на националните работодателски организации.
Според експертите от Министерството на финансите в момента в България господстват различни разбирания за публично-частните партньорства, липсва единен процес на оценка, правна рамка, разбиране от страна на бизнеса, детайлна методология с практическа насоченост, има неяснота относно схемата на финансиране.
По специална схема по програма ФАР се очаква се да бъдат подготвени 33 проекта за публично-частно партньорство, информира по време на форумите Миглена Добрева, експерт в Министерството на икономиката и енергетиката. Те са в областта на обработката на отпадъци, управление на води и енергийната ефективност, туризма, медицината, създаването на бизнес зони. Общият бюджет на схемата за подобряване на публичното партньорство е 1 млн. евро.
Според дефиницията на директивите на Европейския съюз
публично-частното партньорство е "форми на сътрудничество между публичните власти (public authorities) и частния партньор (the world of business), които имат за цел осигуряване на капитала/финансирането, строителството, ремонта (renovation), управлението и поддръжката на инфраструктурата или доставянето на услуги".
Според експертите в България то ще даде възможности за участие на представители на частния сектор в областите, където правителствените организации не могат да постигнат поставените цели или желаят да разпределят рисковете при изпълнението на проектите и са подложени на силно политическо влияние.
Публично-частно партньорство е възможно при пътища и мостове, летища и пристанища, междуградски жп транспорт, градски трафик и паркинги, вода и отпадни води, електроснабдяване и газификация, болници, училища, спортни центрове, социални жилища и др.
На ниво ЕС регламентирането е с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 31 март 2004 г., директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 31 март 2004 г. и Зелена книга за публично-частните партньорства и правото на ЕС относно публичните договори и концесиите.
Като класически форми на ПЧП се разглеждат обществените поръчки и концесиите, които са залегнали в българското законодателство, което не предвижда други форми. Според експерти това ограничава възможностите за взаимодействие между публичния и частния сектор в страната, включително в сфери, нуждаещи се от големи инвестиции и частен опит, като води и екологична инфраструктура, социална инфраструктура и др.
Световният опит в Европа се прилага в държави като Великобритания, Австрия, Германия, Гърция, Ирландия, Полша, Холандия, Чехия, Португалия, Испания, Франция. Извън Европа партньорството е актуално в САЩ, Канада, Япония, Австралия, Чили, Южна Африка.