Г-н Лазаров, ще правите ли промени в състава на Агенцията по геодезия, картография и кадастър?
- За момента подобни промени не се предвиждат. Не съм почитател на практиката, като се влезе на ново място, да се започне с промените. За да съществува една такава структура като агенцията по кадастър, тя безусловно е имала своите положителни страни. Първата задача е да се открият тези положителни страни и да се заздравят. Прецизно трябва да измерим резултатите от работата на хората в агенцията. Предстои сертифициране на агенцията по ИСО. Работата в тази насока е напреднала, остава да бъде избран сертифициращ орган. Как ще измерваме работата, все още е рано да се каже.

Оптимален ли е съставът на агенцията по кадастър?
- Със сигурност съставът на агенцията е свръхнедостатъчен. Все по-големи територии се покриват с кадастрални карти. В София за момента с влезли в сила кадастрални карти са два района - "Люлин" и "Младост", и службата по кадастър в столицата започна да се затруднява. Следващите завършени ще са "Витоша", "Панчарево", "Средец" и "Оборище". В осем района не е започнало изработването на кадастралната карта. Усилната работа по кадастъра не е само в София, така е и в Пловдив, Варна. Според програмата за 2010 г. агенцията трябва да се състои от 650 души, сега работят 350. Броят не само няма да се увеличи, но и според общото съкращаване на администрацията в страната догодина трябва да намалим състава си с 15%. Следователно трябва да намерим други подходи.

Кои са те?
- Ще експериментирам с публично-частно партньорство. Има доста големи български компании в нашия бранш - така че със съвместни усилия агенцията трябва да изпълнява своите цели. Публично-частното партньорство ще е между агенцията и частните фирми, които да изпълняват част от услугите, свързани с гражданите. Да речем, за район "Люлин" сключваме след обществена поръчка договор с компания, която приема гражданите и поема територията на целия район.

Има райони, в които между картите на поземлената собственост и кадастъра има разминаване. Как ще постъпите в подобни ситуации?
- Има места, където в картата на възстановената собственост има неточности. При откриване на такива разминавания ще трябва да се проведе процедура за смяна на границите на тези грешни места. Ще трябва да се приеме закон за комасацията. Със самия процес на комасацията такива проблеми биха могли да бъдат изчистени.

Задължителна ли трябва да е комасацията?
- Задължителна. Възстановяването на собствеността върху земите беше направено според обстановката, каквато е била преди 50 г. Сега земеделието е съвсем различно. Целта на комасацията не е да подмени, а да окрупни собствеността - имаш ли много парцели в едно землище, те трябва по определени принципи да се съберат на едно място.

Освен пазара на земята какви други важни задачи трябва да решите?
- Когато се говори за нашата агенция, хората разбират само кадастър, а тук има и много важна дирекция - по геодезия. Много е важно да бъдат създадени и поддържани мрежи с местно предназначение, триангулацията, нивелацията, едромащабните топографски карти, заедно с новите спътникови системи се създаде моделна разлика между истинската форма на земята и координатната система дефинирана от спътниковата система. Това са все важни неща, които са извън кадастъра. Те са важен приоритет. Проблемът в нашата специалност е, че не може днес да поискате нещо и то да стане утре. Всички неща, които се случват при нас, изискват време, и то не защото сме мързеливи, а защото самите процедури и самият обем на работа е голям. Прелитане за ортофотозаснемане заради земеделието имаше през 2006 г. В европейските държави облитанията са два пъти в годината, а при нас - на четири години веднъж. Ортофотозаснемането от 2006 г. не става за кадастър.
Предстои да се направи национална комплексна устройствена схема на държавата. За нея е нужна картна основа, която да е актуална. Сега се ползва картен материал от 60-те или 80-те години, в който липсват махали, цели населени места. Върху плановете за земеразделяне карта не може да се направи. Работа има много, без геодезия няма да се мине. Особено за големите инфраструктурни проекти. Там е необходим и специализиран кадастър. Правителството определя приоритетите, но ако ще има магистрали, то за тях е необходима карта основа.

Каква нормативна база е необходима за геодезията?
- Има голямо количество наредби, които трябва да направим. Не сме завършили работа си по възстановяване на координатна система на България, работим в тази от 1970 г. По старата страната е разделена на четири части. Такова разделяне е било необходимо на държавата преди 40 години за засекретяване на информацията. Сега не искаме да се крием, искаме нормална основа, за да може държавата да се развива.

Кои са наредбите, които трябва да подготвите?
- Едната е за координатната система, другите са за GPS измерванията и GPS технологията. Иновациите доведоха до увеличаване на скоростта на работа. Друг важен проблем е нивелацията. Ще работим по наредба е за аерозаснемането. За държавата е важно да се определи пътят за разрешено летене. Подобна наредба ще даде възможност относително гладко да се получават разрешения за летене, да се изпълняват полети и да се получават бързи резултати. По-бърз метод за картографиране на територия няма.

Ще бъде ли изработена ортофотокарта на Черноморието?
- Черноморската зона е важна за страната. Но поради обжалване този проект се забави. За него бяха предвидени 24-25 млн. лева, които при свиването на бюджета за 2010 г. най-вероятно няма да бъдат отпуснати. Затова този проект няма да се изпълни.

Нуждаят ли се законите за кадастъра и имотния регистър и за устройство на територията от синхронизиране?
- Двата закона имат различна история. Опитват се да имат общи неща, но не са хармонични. Сегашната идея е да направим тези два закона заедно с този за собствеността да звучат като комплект, и то не само от гледна точка на поддържане на територията, но и от гледната точка на гражданина, потребител на нашите услуги. Хората се страхуват от създаването на кадастрална карта, защото мислят, че тя е заплаха за собствеността им. Обикновено проблемите идват оттам, че българинът прави всичко в последния момент.

Ще предложите ли някои от процедурите да бъдат съкратени?
- Някои от процедурите могат да бъдат съкратени, на други не - поради необходимостта да се защити интересът на гражданите. Ако ги направим прекалено къси, това означава много от заинтересуваните да не разберат какво се случва и да не могат да защитят интереса си. Някои от тези процедури със сигурност ще си останат по-продължителни, други - да се премахнат.
Една от процедурите, по които трябва да се поработи, е първа регулация. Когато правите първа регулация, ако е върху земеделска земя, може да комасирате. По ЗУТ, чл. 16 пък има процедура, наречена градска комасация - има няколко малки парцела, окрупняват се и се прави комасация. Така се правят нови граници на старите собственици. По тази процедура сега се работи.
Другото предложение е да отпадне дворищната регулация. Безумно е да има кадастрални граници, собствеността да е определена в имотните граници и ние да създаваме нови линии и нови идентификатори и да ги наричаме УПИ. Двойната идентификация се отразява в нотариалните актове, в тежести, ипотеки, и във всичко, което се получава в тези имоти. Така се получава предпоставка за подмяна на тези партиди - веднъж е УПИ, втори път е имотен номер. Така се получават два отделни обекта, които са на една и съща територия.

Подобни идеи не са новост. Какво е отношението ви към специализирания кадастър. Необходим ли е за всеки обект?
- Основната цел в областта на кадастъра в агенцията е да изчисти дворчето си и да изчисти проблема с кадастъра като граници и като собственост. Тук се включва и всекидневна работа с Агенцията по вписванията. Ако ние си поставим за цел верен кадастър с актуална информация и собственост и ясни процедури за неговото поддържане, това е достатъчно сериозна цел, за да се разпиляваме и в посока специализиран кадастър. Специализираният кадастър е много необходим на общините. Общината не може да си направи устройствен план, ако не познава релефа и другите елементи от територията. И без това съставът ни е намален значително, ако тръгнем да работим едновременно в много посоки, вероятността да доведем цялостни проекти до ясен край намалява значително. Ангажиментът за специализирания кадастър сега не е актуален.

А големите инфраструктурни проекти?
- За тях ще се работи, но не и за всички градове.

А за София?
- Общината иска да прави устройствен план, неин интерес би трябвало да бъде специализираният кадастър. Въпреки че много от кадастралните карти в момента са обявени със специализирана карта в нея. Но така пък отдалечаваме момента, в който ще имаме окончателна кадастрална карта на цяла София. Част от ресурсите сме ги разпилели в друга посока.

Ако трябва да обобщим кои са задачите ви, можем да кажем: нормативни промени, пазар на земята, сигурност на имотите, активно градско строителство, големи инфраструктурни проекти, снижаване на времето за обслужване на гражданите, вярна кадастрална карта, доволни граждани...
- И добър разговор с Агенцията по вписванията.