Всяка секунда един квадратен метър земя сменя предназначението си

Арх. Петер Риц е следвал в Берн и в Париж. Получил е дипломата си по градоустройство и териториално развитие в парижкия университет по урбанизъм. От години прави плановете на кантона Берн, отговаря за териториалното му развитие. Син е на фермери, цени земята. Женен е, има три дъщери.

Арх. Риц, колко нива на планиране и управление са представени в кантон Берн?
- Четири. Най-високото е нивото на конфедерацията - федерално, второто е кантон, третото е междинно - регионално, четвъртото е на общините.
Регионалното ниво характерно ли е за цялата страна?
- То съществува само в по-големите кантони, които са 18. В малките го няма. С изключение на регионалното всяко друго ниво е административно, т.е. има самостоятелност. Регионалното е нещо като сдружение на общините.
Как се стигна до териториалното планиране на кантон Берн?
- Тази задача дойде от конфедерацията и беше поставена със закон. Тя задължава кантоните да започнат да работят в областта на териториалното планиране, което им дава възможност сами да решават бъдещото си развитие. Кантоните в техния закон създават същото задължение по отношение на общините и съответно на регионите, където има такива.
Кога започва териториалното планиране?
- Със закона от 1979 г. Преди това нямахме закон за териториалното планиране. Преди това имахме законите за защита на горите, а още преди това - законите за защита на водите, в които е имало наченки на такова планиране.
От коя година е последният устройствен план* на Берн?
- От 2002 г. е този, който доведе до промяна на парадигмата, даде новите стратегии и приоритети. Сега ние работим с него. На всеки две години той претърпява модификации. На всеки две години след мониторинг се актуализират конкретните мерки, които се вземат в изпълнението на този план. На всеки четири години се променят заложените стратегии на базата също на мониторинг.
Преди 2002 г. по какви правила се ръководеше пространственото планиране?
- Имаше един общ устройствен план за развитие на територията, но той не беше реалистичен, не можеше да се използва и беше изоставен. Той представляваше списък със желания, списък на това какво е хубаво да се направи и какво е хубаво да се случи. Но той не даде отговор на въпроса как да се постигнат целите, нито как да бъдат финансирани.
Каква е причината, да се стигне до така наречените нови стратегии?
- От една страна - липсата на финансови средства, а от друга страна, осъзнаването, че не сме в състояние да поддържаме правилно функционираща структура и развитие, което е било поставено на широка териториална основа. Една децентрализирана инфраструктура не може да бъде поддържана.
Кой избра новите приоритети?
- На ниво на кантон това е правителството на кантона, който определя приоритетите, а на ниво община - общинският съвет.
Как се координират тези планове, като става дума за една и съща територия?
- Чрез общия устройствен план на кантона. Той задава рамките за развитието на общините и тъй като плановете на общините влизат в сила едва след утвърждаването от страна на кантона, кантонът осигурява това щото тези планове на тези общини да са в хармония с Общия устройствен план на кантона.
Кои са трите необходими неща за един план, за да бъде той приложим?
- Социално-икономическа обосновка, осигурени финанси, обществен консенсус за приоритетите.
Как постигнахме консенсус по плана от 2002 г.?
- Това беше многообразен процес. От една страна, обединихме различни експерти, философи, хора на изкуството. Те представиха своите визии за бъдещото развитие на територията. След първите разговори с експертите започнахме обсъждания в общините, а също и в регионите.
На първо място беше важно да определим кои са силните страни и кои са слабостите на общините в нашия кантон. Просто искахме да разбирам кои сме ние, какво представляваме. Трябваше да направим обсъждане. Така се стигна до първия консенсус.
Втората стъпка беше в същите среди да проведем разговори кои искаме да бъдем и какво искаме да постигнем. Но винаги се питахме дали това, което искаме, е реалистично.
Третата стъпка беше да определим какво трябва да се направи, за да стигнем там, където искаме да бъдем. Какви стратегии са ни необходими.
Четвъртата стъпка бяха мерките, които трябваше да се вземат.
Така получихме първия проект на този общ план. Той беше представен на широка публика в Берн и на общините и беше предоставен на обществото за 30 дни. По този начин се стигна до едно сътрудничество по плана за развитието на града. После всеки направи своите забележки - около 500. Данните бяха обработени. Планът беше модифициран. В този си вид беше гласуван от правителството в кантона и накрая федерацията го одобри.
Колко време ви отне тази процедура?
- Две години.
Актуализацията на плана колко време продължава?
- Около година. Започва с контрол и мониторинг, вижда се какво е постигнато и какво не, по какви причини, на всеки четири години се вижда какво е било въздействието, тогава отново се задава въпросът какво искаме, какво трябва да се промени в този план. Актуализирахме го веднъж през 2004 г. с малки корекции в мерките. По-сериозна е актуализацията от 2006 г., която влезе в сила едва в края на 2007 г.
В каква посока се променя планът?
- Основни са 18 приоритета от общо 31, които сме си определили в кантона. Това са стратегически области в индустрията. Направихме по-строги изискванията за развитието на нови дейности в определените общини. Зададохме по-строги правила за общините при използване на нови земи за индустриални цели. Сега това е възможно само там, където има много добра връзка с транспортната мрежа. Общините имат строги ограничения за използването на земеделските земи. Наложихме правила. Въпреки това на всяка секунда един квадратен метър земеделска земя се превръща в индустриална или зона за инфраструктура. Такава е скоростта на смяната на предназначението на земеделската земя. Като се отнема от селскостопанската земя, основно чрез строеж на пътища, училища, жилищни сгради, железници, тя безвъзвратно се изгубва за селското стопанство.
Кой прави устройствените планове?
- Общият план сме направили ние от дирекцията (бел ред. - в нея работят 12 души), като сме викали външни експерти.
----
*Според българските специалисти става дума за териториална устройствена схема, а не за план, независимо че в Берн наименованието е план за изграждане (Richtplan). Така че навсякъде в интервюто, където се говори за план, се подразбира схема