Граждани участват с идеи за новата визия на Марица в Пловдив

До края на юни пловдивската общественост може да се запознае с идеите и концептуалните решения на участниците в младежкия пленер "Екотримонциум 2009" за превръщане на река Марица в новото лице на Пловдив. "Очакваме експерти и граждани да дадат своите становища и нови предложения за бъдещото многофункционално развитие на този природен феномен и основен градообразуващ фактор в структурата на Пловдив", подчертаха организаторите на мащабната инвестиционна инициатива в лицето на Съюза на архитектите, община Пловдив, Бизнес експертен съвет и "Красива Марица" АД.  Най-добрите идеи ще послужат като основа за планово задание за обявяване на национален конкурс за инвестиционни проекти, чиято реализация ще се финансира с 80 млн. евро по програма Jessica.
"С проведения в края на април архитектурен пленер в творческата база на САБ "Св. Кирик" не само дадохме поле за изява на младите творци, но искаме да провокираме и пловдивската общественост, която да се почувства ангажирана в бъдещото развитие на своя град, който поради липсата на териториален ресурс трябва да разгърне максимално природния, спортно-развлекателния, културния и бизнес потенциала на речната зона", подчерта арх. Илко Николов, председател на САБ – Пловдив.
Общо 28 архитекти, ландшафтни архитекти, еколози и дизайнери, обединени в осем творчески колектива, представиха оригинални проектни концепции за многофункционално използване на река Марица. Те доказаха, че от разделител на града реката може да се превърне в динамичен и притегателен център на култура, бизнес, спорт и отдих чрез благоустрояване на крайбрежните зони, изграждане на екоселища, рекреационни, етно- и бизнес паркове, монорелсови комуникации и пр. Единствените ограничителни условия пред проектантите бяха да не се намалява проводимостта на реката и да не се допуска застрояване в речното корито (с изключение на необходимите комуникационни и хидротехнически съоръжения).
Определеният като атрактивен първопремиран проект на колектива арх. Маргарита Харизанова, арх. Диана Мущанова, Иво Скоклев и Симеон Драганов предлага за създаването на единен облик на река Марица да се обвърже с пешеходна алея, наречена спирала. В контактните си точки с градската територия спиралата се завихря във височина и по този начин се маркират съществуващи и новоизградени важни сгради и зони, възможни гледки (към тепетата, към Родопите) и други. Решението предвижда облагородяване на района около Гребната база с изграждане на аквапарк, а на изток от Панаира – оформяне на бизнес и делови център, както и обособяване на технопарк с чисти производства. По "спирките" на спиралата се предвиждат няколко мини арт центъра. За динамизирането на водата се предлага образуване на воден релеф – изграждане на фонтани, водоскоци, водни завеси, плажове, басейни, водни огледала.
Вторият проект, класиран на първо място е на студентският колектив от УАСГ:  Ива Стоянова, Иван Колев и Иван Енчев. Те предлагат отваряне към реката на крайречните пространства чрез насищането им с активности, благоустрояване на прилежащите квартални структури и зелените площи от двете й страни. Основен смислов и композиционен център на така развиващата се речна структура се явява остров Адата, който се обогатява с множество културни и рекреативни функции.
Бул. "Марица" се превръща в разтоварваща централната зона комуникация, като гарирането се изнася в обособени джобове. Комуникацията с вътрешните части на града се развива като информационен поток, а приобщаването на емблематични сгради се осъществява с "обливането" им с водни фасади.
Българо-френският тандем, класиран на трето място – арх. Виолета Христодулова и арх. Филип Решт, развиват в една друга посока комуникациите на града, следваща естественото течение на реката. Те предлагат създаване на две кръгообразни трамвайни линии, загребващи съответно северния и южния пътникопоток, и събиращи се по продължението на реката. За естетизация на речната зона се предвижда обособяване на горен (комуникационен) и долен (за отдих и разходки) бряг, които са активно свързани. Според проектантите, за да стане плавателна реката, трябва  дебитът й да се поддържа постоянен чрез система от баражи и шлюзове, и вдълбаване на коритото под сегашното ниво. Оставащите отстрани долни брегове, ще са ландшафно оформени в зелени паркове.

Нестандартна идея за целогодишна ледена пързалка
от екологично чист продукт предлага колективът на арх. Калоян Калчев, арх. Павел Попов, арх. Елена Стършанова и худ. Елена Иванова. Те предлагат още разполагане на многофункционален амфитеатър в крайбрежната зона и на плуващи понтонни панорамни заведения в уширенията на коритото.  
Остров Адата да се превърне в център за диалог на културите предлага концепцията на арх. Тодор Атанасов, к. арх. Ели Чакърова и к. арх. Владислав Велков. Идея за етнопарк на ромските традиции и обичаи, разположен в зелените крайречни пространства северно от квартал "Столипиново" представиха арх. Диана Николова, арх. Людмил Конакчиев, к.ланд. арх. Велина Сурлекова, к.ланд. арх. Мая Мишкова и Татяна Запрянова – еколог. Те предлагат също разширение на гребната база с допълнителни канали, а в зоната между нея и реката – многофункционална зона за спорт и отдих.
Архитектите Ал. Василев и Дим. Байрев пък предлагат изграждане на сезонен паркинг в коритото на реката върху дървена платформа в зоната на Панаира.
Отличеният от община Пловдив проект на студентите по архитектура в Страсбург, Франция,  Димитър Недевски, Светла Христова, Татяна Енчева предлага да се направи пейзажна интервенция на крайречната зона, с възможно уширяване в централната градска част, както и отваряне на панаира към реката чрез създаване на изкуствен канал за плаващи атракции.