Въвеждането на сертификационната система в България е необходимост

Арх. Гълъбов, на страниците на вестник "Строителство Градът" предстaвихме трите най-разпространени сертификационни системи в САЩ и в Европа. Коя от тях смятате, че се доближава най-много до българската строителна практика и трябва ли един обект да се сертифицира, за да бъде "зелен"?
- Една сграда може да е "зелена" и без да е сертифицирана. Аз съм твърдо убеден обаче, че трябва да бъде създадена сертификационна система. Устойчивото проектиране набира скорост и в България и ще става все  по-модерно и привлекателно. Опасявам се, че някои предприемачи ще започнат да спекулират, че сградите, които изпълняват, са "зелени", без това да е така. За да не се компрометира добрата идея, е хубаво да има ясни критерии за това доколко една сграда е проектирана и построена с мисъл за запазване на природните ресурси и за опазване здравето на обитателите й. В напредналите държави на Европейския съюз и света такива критерии са създадени и се използват успешно от години.
Аз не бих могъл да твърдя коя система е най-добра и най-подходяща за България и не мисля, че това е най-важното. Доколкото ги познавам, те са сходни, стъпили са на същите принципи и си поставят същите цели. Искам да подчертая, че е много хубаво това, че в България вече има идея за създаване на сертификационна система. От вашия вестник разбрах, че вече са направени и първите стъпки – учреден е комитет, има план, сега вече трябва да се развиват и прилагат идеите. Вярвам, че комитетът ще прецени коя от системите е най-подходяща за нашите условия. Моят опит е придобит от Build it Green, която е калифорнийска организация, регламентираща и популяризираща здравословни, енергийно ефективни и ресурсоспестяващи практики в строителната индустрия, главно в жилищното строителство. Тя е доброволна организация, но членската и маса непрекъснато нараства.

Какви са принципите на тази организация и има ли нещо общо с LEED?
- В съществената част системите си приличат. По-различно е точкуването например. Build it Green е по-опростена и цели по-широкото разпространение на зелените идеи, основно в жилищното строителство, където LEED е "по-тромава" и скъпа система. LEED обаче определено е водеща в САЩ, тъй като е най-всеобхватна, най-подробна, а и е най-разпространена. При Build it Green сградите се оценяват по пет теми - как сградата ще опазва природните ресурси; колко вода ще се изразходва; колко енергия ще консумира сградата по време на експлоатация; доколко ще е здравословен въздухът в сградата; и не на последно място, как проектът се отразява на архитектурната среда, на "квартала", така да се каже. Спомага ли той да стане по-приятен и удобен за живеене?
Трябва да обърна внимание, че голямо значение се обръща и на материалите, които са заложени в сградата. Изследванията показват, че в последните години расте броят на здравословните проблеми като астма, и то в нови сгради. Оказва се, че много от "новите" строителни материали не са здравословни за обитателите. Например някои бои или широко разпространеното OSB (Oriented Strand Board) съдържат отровни волатилни частици и лепила. Бихте ли живели в най-красивата и удобна сграда, ако тя ви разболява? Една сграда, за да е "зелена", трябва не само да е енергоефективна, но и да предоставя и здравословна и стимулираща среда.

Но темата е все още доста непозната в България.
- Да, това е така. Затова мисля, че участниците в инвестиционния процес и особено архитектите трябва да използваме повечето лично време, което кризата ни предостави, за да задълбочим познанията си по темата. В Америка притежаването на диплома не означава много. За да се допусне един архитект да поема отговорност за здравето на обитателите на една сграда, се изисква да се мине през години практика, поне девет трудни изпита и след това в повечето щати се изисква да се опресняват и задълбочават професионалните познания периодично. В САЩ обаче и предприемачите (така наречените developers) имат  едно много по-добро разбиране от нуждата архитектът да участва в повече етапи на инвестиционния процес. Архитекти участват още в прединвестиционните проучвания и в избора на парцела. Особено за един "зелен" проект това е много важно. Много по-трудно ще е да се спазят за нашия климат енергоефективните принципи на парцел, "обърнат" и с гледка на север. Аз препоръчвам на всички да ползват примерните договори на КАБ. Те засягат всички фази от инвестиционния процес и дават възможност да се дискутират отделните фази с инвеститорите. От опит знам, че инвеститорите, които плащат повече за качествено проектиране, спестяват в пъти по време на строителството. Работата на архитекта, и особено със зелените сгради, не свършва с разрешението за ползване на сградата. Периодично след това се анализира дали сградата работи, както е проектирана, и дали спестява на собственика парите за енергия, както е предвидено (building commissioning).
Много ми се иска да дам един приятелски съвет към всички колеги  - да вземат по-активна позиция по темата за зелени сгради и устойчиво проектиране и строителство. Това е бъдещето. Не мисля, че някога ще се върне времето на безразборното строителство. Идва времето на качеството, породено от намаляване на потреблението спрямо предлагането. Добрата новина е, че фирмите, занимаващи се със зелени сгради, най-слабо пострадаха от кризата. Проучване в комплекса "Вилидж хоумс" в Дейвис показва, че продажната цена на сертифицираните зелени къщи е била със 100 долара на квадратен метър по-скъпа. Американците са практични – устойчивото проектиране се разраства, защото е икономически изгодно.
В САЩ една от антикризисните мерки на Обама е да се влагат милиарди долари в енергоспестяващи методи и технологии. Европа върви по същия път. Една от целите на шведското представителство е да промени директивата са енергоспестяващите характеристики на сградите. Европейската банка сключва договори с отделните държави за грантове и заеми за зелени проекти. Очаквам, че ще започнат да се появяват нови програми по еврофондовете, стимулиращи природосъобразеното строителство.
Колегията, представлявана от Камарата и от Съюза на архитектите, имаме своето влияние пред Европейската комисия чрез Съвета на архитектите в Европа, които са нашето лице и наши партньори.

Тоест, какво следва отсега нататък?
- Много работа. Да се популяризират и защитават идеите за устойчиво проектиране и строителство. Да убедим инвеститорите, че зеленото е на мода, че е изгодно и че е нужно. Повечето зелени техники не струват повече, а са по-скоро добра организация. Други практики, като това жилищните помещения да са обърнати на юг, са познати от векове и широко разпространени у нас. Други техники струват пари, но общо, тъй като енергията е скъпа, инвестициите (включително таксата за сертифициране) се изплащат за една до пет години и след това сградата "носи" повече пари на собственика.
Мисля също така, че влизаме в етап в които устойчивото проектиране и строителство не е просто пожелателно, то е изход.
Друга тема е, че се смята енергоефективната архитектура за грозна, а това не е вярно. Потърсете "зелени" проекти, за да видите какви превъзходни сгради, много от тях сертифицирани, вече са построени. Аз съм оптимист и за нашата страна заради потенциала, който има у нас. А българският архитект по мое мнение е много талантлив и интелигентен. Чудесно е, че в националния конкурс "Сграда на годината" има категория "Зелени сгради". Дори само три сгради да кандидатстват, те трябва да се покажат и да се види, че в България се работи по темата.

Арх. Николай Гълъбов е председател на комисията по международна дейност и евроинтеграция в Камарата на архитектите в България и специалист по енергийна ефективност. От май 2007 година е сертифициран като "зелен" специалист в щата Калифорния, САЩ. Работил е по множество проекти за жилищни, офис и обществени сгради, между които и Capitol Area East End Project, най-мащабният "зелен" проект в Калифорния, САЩ, със "златна" сертификация от LEED и финансиран изцяло от щатските власти.